Новини
20.06.2011
Васил Василев в интервю за Дневник: Високото търсене, а не спекулациите, е причина за скъпите храни
Васил Василев е търговски директор на компанията за обработка на земя "Агро тера север", която е част от първия български фонд за дялово инвестиране "Адванс екуити холдинг". Някои анализатори приемат високите цени на храните като чиста спекула, а много организации предупреждават, че поскъпването ще продължи. По темата разговаряме с Васил Василев, който е и инвестиционен мениджър в холдинга.
На какво се дължи поскъпването на храните – повече паника и спекулации или на други причини?
- Има доста предположения дали цените им са реални или не, както беше преди години за акциите. Това обаче е субективна преценка на инвеститорите, но до голяма степен цената на стоките, както на всяко нещо, което се търгува, се определя само от баланса между търсенето и предлагането. Не трябва да мислим за цените на земеделската продукция като за балон, какъвто видяхме през 2008 г. при петрола например.
Тогава цените от 150 долара за барел бяха провокирани изцяло от спекулата и наливането на пари от хедж фондовете, докато при земеделските суровини имаме реално потребление, което и в момента определя високите цени. Предлагането на земеделски стоки зависи от добивите в 7-8 държави, които имат много голям износ, и те трябва да поддържат определен обем, за да се удовлетвори потреблението в основните вносители Китай, Индия и Западна Европа.
Когато има година с голям дисбаланс, е нормално цените да се качат. Миналата година цените се качиха рязко, защото, от една страна, много хедж фондове започнаха да инвестират в тях, но от друга, бяха пожарите в Русия. Страната произведе половината от обичайното за годината, а износът й беше нула, при положение че годишно продаваше зад граница по 20 млн. тона.
Тази година проблеми също има – във Франция според статистиката има най-тежката суша от 1976 г. насам и има много голяма опасност добивите да са до 20% по-ниски. Това означава, че те трябва да внасят повече. По-голям внос се очаква и от Германия. Така че само тези две държави стигат, дори ако се абстрахираме от Китай, където в момента климатът е много лош и има наводнения.
Това е и малко психология – когато има такива проблеми, се търсят какви ли не аргументи за поддържането на цените на някои стоки, но в случая има напълно основателни причини. Ако се случат две поредни лоши години, почти не остават запаси. Сега такива има само Русия. Според нас поне до пролетта на 2012 г. цените на земеделските стоки ще бъдат високи на нива, близки до рекордите от 2008 г.
Трябва ли да свикваме със скъпи храни?
- Тук има две гледни точки – ако погледнем краткосрочно такива дисбаланси в търсене и предлагане, се коригират в рамките на няколко години, когато добрите реколти компенсират. Но поне в следващите две години храните ще са скъпи. От друга страна, трябва да имаме предвид, че през последните десетина години климатът безвъзвратно се промени и много по-често има катаклизми и аномалии.
Така че земеделието трябва да се адаптира към новите реалности. Предлагането на продукция се влияе основно от климата и от неговите аномалии. Предлагането трудно може да се увеличи с 20% годишно примерно, докато потреблението в Китай и Индия расте с много високи темпове. Там средногодишният ръст е двуцифрен през последното десетилетие, което е другата причина да очакваме запазване на високите цени.
Сериозен фактор ли е борсовата търговия за поскъпването на стоките?
-
Трудно е да се направи еднозначно заключение. Хедж фондовете определено се стремят към горещи пари и суровините са в полезрението им. Безспорно е, че те и много други инвеститори насочиха пари към тях, но не само спекулативно, една голяма част тях има дългосрочна визия за инвестициите си.
Трудно е да се каже каква част от цената се определя от инвеститори извън земеделския сектор и каква част се определя само от търсене и предлагане. Като цяло за сегашните цени има много сериозни причини. Но съм сигурен, че 20% от поскъпването на много стоки е спекулативно.
Увеличеното потребление в Азия на промяна на нагласите за хранене ли се дължи или просто на увеличаващо се население?
- Наскоро бях на конференция, на която представител на китайското министерство на земеделието показа как са се променили потребителските нагласи на китайците в последните 5 години. Много е намаляла консумацията на ориз, а се увеличава консумацията на висококалорични храни, консумират се повече хляб, месо.
Вносът на месо, зърнени и маслодайни култури в страната се увеличава много, защото тръгва от много ниска база. Според мен дисбалансът между търсене и предлагане ще се увеличава още. Трябва да забравим за цените от 2004 - 2009 г., когато цените на пшеницата и царевицата бяха 120-140 долара. Тези стойност бяха обусловени както от добрите добиви, така и от сравнително високото предлагане и силно намаленото търсене през 2009 г.
А може ли България да спечели от тях и от високите цени на храните?
- Според мен ще има само краткосрочен ефект върху българските производители на зеленчуци. При тях трябва да се повиши конкурентоспособността, за да има по-дълготраен ефект. Над 80% от зеленчуците, които изяждаме в България, са вносни. Очевидно страната няма достатъчно производство. От високите цени е неизбежно да има печеливши – миналата година всички, свързани със земеделие, печелеха, мисля, че това ще се повтори и в следващите 4-5 години.
От това спечелиха както производители, така и вносители на семена, торови заводи. Наблюдавам, че земеделието в последните две години няма нищо общо със сектора през 2005-2006 г. През последните две години има изключително интензивни инвестиции независимо от това, че програмата за селските райони от две години реално не работи.
Хората наистина инвестират много в последните две години, и то защото имат възможност за това от свободния ресурс, дошъл от по-високите цени. Постепенно това ще се урегулира и печалбите ще бъдат поделени в сектора. Но в земеделието ще продължи да има печалби. За потребителите в България, които купуват основно стоки от първа необходимост, каквито са и в кошницата за наблюдение на НСИ, инфлацията ще повлияе негативно.
Има ли производители, които печелят и без субсидии?
- В момента има много компании от сектора, които печелят без субсидии и не разчитат на тях, по-скоро разчитат на тях като на кеш за инвестиции и си правят бюджет, без да ги слагат в сметката. Когато пристигнат често, виждаме бум на покупките на земеделска техника и земи в следващите месеци.
На субсидии разчитат по-малките производители, но големите фирми предпочитат да ги ползват за инвестиции в складове, техника, модерни торове. Масово обаче все още се ползват у нас торове, същите като преди 40-50 години. Докато в Западна Европа ползват торове със съвсем нови формули.
Трябва ли да останат субсидиите в земеделието?
- ЕС има 7-годишна програма за субсидии (за селските райони - бел.ред), от която се възползваме и ние. Такива имат и другите големи производители. Например в Турция субсидиите са няколко пъти по-големи от българските. Там земеделците почти могат да покрият себестойността на продукцията си с тях. В Украйна също има субсидии.
Имат си минуси и плюсове такива механизми, знае се, че в известна степен това демотивира участниците, когато знаят, че ще получат държавна помощ. Но от друга страна, щом в цял свят има субсидии, земеделието е приоритетен отрасъл и трябва да се мисли за изхранването на населението. Няма как да се оставят хората да смятат това ли е по-печелившо или строителството и земеделието да бъде занемарено.
Така че без субсидии има много голям риск да намалеят обработваемите площи не само в България, а и по света. Според мен секторът ще продължи да се субсидира. Сегашната мярка свършва 2013 г. и сега се мисли как да се модифицират след това. Точката, по която се спори в ЕП, е на каква база да се изчисляват, а не дали ще ги има или не.
Как обикновеният инвеститор може да печели от поскъпването на храните?
- Голяма част от земеделските стоки се търгуват на борсите. През последните месеци имаме немалко клиенти, които искат да купят такива стоки. Има много инструменти, чрез които може да се инвестира, с много лесен достъп на инвеститорите.
Съветът ми е, тъй като са доста специфични, първо хората да се обърнат към специализирани брокери, защото за разлика от акциите, които лесно могат да се купят и продадат, с тези инструменти не е точно така. Често всеки от тях има някакви специфики, недостатъци и хората могат да бъдат изненадани за неща, които не са знаели предварително.
- Има доста предположения дали цените им са реални или не, както беше преди години за акциите. Това обаче е субективна преценка на инвеститорите, но до голяма степен цената на стоките, както на всяко нещо, което се търгува, се определя само от баланса между търсенето и предлагането. Не трябва да мислим за цените на земеделската продукция като за балон, какъвто видяхме през 2008 г. при петрола например.
Тогава цените от 150 долара за барел бяха провокирани изцяло от спекулата и наливането на пари от хедж фондовете, докато при земеделските суровини имаме реално потребление, което и в момента определя високите цени. Предлагането на земеделски стоки зависи от добивите в 7-8 държави, които имат много голям износ, и те трябва да поддържат определен обем, за да се удовлетвори потреблението в основните вносители Китай, Индия и Западна Европа.
Когато има година с голям дисбаланс, е нормално цените да се качат. Миналата година цените се качиха рязко, защото, от една страна, много хедж фондове започнаха да инвестират в тях, но от друга, бяха пожарите в Русия. Страната произведе половината от обичайното за годината, а износът й беше нула, при положение че годишно продаваше зад граница по 20 млн. тона.
Тази година проблеми също има – във Франция според статистиката има най-тежката суша от 1976 г. насам и има много голяма опасност добивите да са до 20% по-ниски. Това означава, че те трябва да внасят повече. По-голям внос се очаква и от Германия. Така че само тези две държави стигат, дори ако се абстрахираме от Китай, където в момента климатът е много лош и има наводнения.
Това е и малко психология – когато има такива проблеми, се търсят какви ли не аргументи за поддържането на цените на някои стоки, но в случая има напълно основателни причини. Ако се случат две поредни лоши години, почти не остават запаси. Сега такива има само Русия. Според нас поне до пролетта на 2012 г. цените на земеделските стоки ще бъдат високи на нива, близки до рекордите от 2008 г.
Трябва ли да свикваме със скъпи храни?
- Тук има две гледни точки – ако погледнем краткосрочно такива дисбаланси в търсене и предлагане, се коригират в рамките на няколко години, когато добрите реколти компенсират. Но поне в следващите две години храните ще са скъпи. От друга страна, трябва да имаме предвид, че през последните десетина години климатът безвъзвратно се промени и много по-често има катаклизми и аномалии.
Така че земеделието трябва да се адаптира към новите реалности. Предлагането на продукция се влияе основно от климата и от неговите аномалии. Предлагането трудно може да се увеличи с 20% годишно примерно, докато потреблението в Китай и Индия расте с много високи темпове. Там средногодишният ръст е двуцифрен през последното десетилетие, което е другата причина да очакваме запазване на високите цени.
Сериозен фактор ли е борсовата търговия за поскъпването на стоките?
-
Трудно е да се направи еднозначно заключение. Хедж фондовете определено се стремят към горещи пари и суровините са в полезрението им. Безспорно е, че те и много други инвеститори насочиха пари към тях, но не само спекулативно, една голяма част тях има дългосрочна визия за инвестициите си.
Трудно е да се каже каква част от цената се определя от инвеститори извън земеделския сектор и каква част се определя само от търсене и предлагане. Като цяло за сегашните цени има много сериозни причини. Но съм сигурен, че 20% от поскъпването на много стоки е спекулативно.
Увеличеното потребление в Азия на промяна на нагласите за хранене ли се дължи или просто на увеличаващо се население?
- Наскоро бях на конференция, на която представител на китайското министерство на земеделието показа как са се променили потребителските нагласи на китайците в последните 5 години. Много е намаляла консумацията на ориз, а се увеличава консумацията на висококалорични храни, консумират се повече хляб, месо.
Вносът на месо, зърнени и маслодайни култури в страната се увеличава много, защото тръгва от много ниска база. Според мен дисбалансът между търсене и предлагане ще се увеличава още. Трябва да забравим за цените от 2004 - 2009 г., когато цените на пшеницата и царевицата бяха 120-140 долара. Тези стойност бяха обусловени както от добрите добиви, така и от сравнително високото предлагане и силно намаленото търсене през 2009 г.
А може ли България да спечели от тях и от високите цени на храните?
- Според мен ще има само краткосрочен ефект върху българските производители на зеленчуци. При тях трябва да се повиши конкурентоспособността, за да има по-дълготраен ефект. Над 80% от зеленчуците, които изяждаме в България, са вносни. Очевидно страната няма достатъчно производство. От високите цени е неизбежно да има печеливши – миналата година всички, свързани със земеделие, печелеха, мисля, че това ще се повтори и в следващите 4-5 години.
От това спечелиха както производители, така и вносители на семена, торови заводи. Наблюдавам, че земеделието в последните две години няма нищо общо със сектора през 2005-2006 г. През последните две години има изключително интензивни инвестиции независимо от това, че програмата за селските райони от две години реално не работи.
Хората наистина инвестират много в последните две години, и то защото имат възможност за това от свободния ресурс, дошъл от по-високите цени. Постепенно това ще се урегулира и печалбите ще бъдат поделени в сектора. Но в земеделието ще продължи да има печалби. За потребителите в България, които купуват основно стоки от първа необходимост, каквито са и в кошницата за наблюдение на НСИ, инфлацията ще повлияе негативно.
Има ли производители, които печелят и без субсидии?
- В момента има много компании от сектора, които печелят без субсидии и не разчитат на тях, по-скоро разчитат на тях като на кеш за инвестиции и си правят бюджет, без да ги слагат в сметката. Когато пристигнат често, виждаме бум на покупките на земеделска техника и земи в следващите месеци.
На субсидии разчитат по-малките производители, но големите фирми предпочитат да ги ползват за инвестиции в складове, техника, модерни торове. Масово обаче все още се ползват у нас торове, същите като преди 40-50 години. Докато в Западна Европа ползват торове със съвсем нови формули.
Трябва ли да останат субсидиите в земеделието?
- ЕС има 7-годишна програма за субсидии (за селските райони - бел.ред), от която се възползваме и ние. Такива имат и другите големи производители. Например в Турция субсидиите са няколко пъти по-големи от българските. Там земеделците почти могат да покрият себестойността на продукцията си с тях. В Украйна също има субсидии.
Имат си минуси и плюсове такива механизми, знае се, че в известна степен това демотивира участниците, когато знаят, че ще получат държавна помощ. Но от друга страна, щом в цял свят има субсидии, земеделието е приоритетен отрасъл и трябва да се мисли за изхранването на населението. Няма как да се оставят хората да смятат това ли е по-печелившо или строителството и земеделието да бъде занемарено.
Така че без субсидии има много голям риск да намалеят обработваемите площи не само в България, а и по света. Според мен секторът ще продължи да се субсидира. Сегашната мярка свършва 2013 г. и сега се мисли как да се модифицират след това. Точката, по която се спори в ЕП, е на каква база да се изчисляват, а не дали ще ги има или не.
Как обикновеният инвеститор може да печели от поскъпването на храните?
- Голяма част от земеделските стоки се търгуват на борсите. През последните месеци имаме немалко клиенти, които искат да купят такива стоки. Има много инструменти, чрез които може да се инвестира, с много лесен достъп на инвеститорите.
Съветът ми е, тъй като са доста специфични, първо хората да се обърнат към специализирани брокери, защото за разлика от акциите, които лесно могат да се купят и продадат, с тези инструменти не е точно така. Често всеки от тях има някакви специфики, недостатъци и хората могат да бъдат изненадани за неща, които не са знаели предварително.
Интервюто в оригинал може да видите тук.